• PDF

Нектар и нектароотделяне

  • Сряда, 09 Март 2011г. 20:40ч.
  • Последна промяна Петък, 30 Декември 2011г. 19:06ч.
  • Автор: Боян Първулов Иванов
Нектарът представлява сладък сок, отделян от нектарните  жлези, разположени в цветовете и рядко по други части на растенията (листата и стеблата). Растителният сок, който циркулира в проводящите тъкани на висшите растения пренася хранителни вещества до всичките им части, представлява различни захари. Те се синтезират от вода, въглероден диоксид (двуокис) с участието на хлорофила в зелените части на растенията и слънчевата топлина.Тяхното отделяне от нектарниците служи за привличане на насекомите с оглед опрашването им и се нарича нектар. Той е воден разтвор на захари ( захароза, глюкоза, фруктоза и др. ) в различни съотношения, в зависимост от вида на растенията, от почвените и климатични условия, влагата и др. Концентрацията на захарите в нектара е различна и зависи от редица условия - почва, влага, температура, вятър и др. и се изменя през деня в зависимост от състоянието на цветовете .

Нектарът, наред със захарите съдържа в малки количества и други вещества: органични киселини, витамини, пигменти, аминокиселини, азотни съединения. Пчелите с най-голяма охота събират нектар със захарно съдържание 50-56%, по-слабо усвояват по-разредения и по-концентрирания. Не събират нектар с водно съдържание под 5 -10% .

Отделянето на нектар не е равномерно през денонощието и се колебае различно при отделните видове растения, като се влияе от географската ширина, надморската височина, от слънчевото греене, силата на вятъра, влажността на въздуха, температурата и др. Най-подходящи терени са до 400-600 м надморска височина и в котловините, където влагата и топлината се задържат по-продължително време, а теренът е защитен от ветрове. Най-благоприятни условия за нектароотделянето са: температура - между 16-25°С, влажност на въздуха около 60-80 % и тихо безветрено време. Слънчевата светлина е от най-голямо значение, защото отделянето на нектар е в пряка зависимост от фотосинтезата. Намиращите се на сянка растения отделят по-малко нектар в сравнение с добре осветяваните. Различните растения изискват определена температура за отделянето на нектар. Например вишната започва да отделя нектар при температура 8°С, черешата при 10° С, а люцерната - над 30° С.

Влажността на въздуха спомага за увеличаване на нектароотделянето, но до известни граници. След дъжд и добра почвена влага, растенията отделят повече нектар. Не винаги с увеличаване на количеството нектар под влияние на влажността се увеличава и съдържанието на захарите в него. Колкото по-висока е влажността толкова по-ниско е захарното съдържание. Вятърът винаги влияе отрицателно на нектароотделянето, като го намалява и ускорява изсушаването му.

Тихото, топло и достатъчно влажно време са най-добрите условия за обилно нектароотделяне от растенията. Таковва време способства и за масов летеж на пчелите. При тихо време пчелите носят по-голям товар, а консумират по-малко нектар и мед при полетите.

Практиката е доказала, че най-добро нектароотделяне има: след топла и тиха нощ; при слаби превалявания в слънчеви дни; при топло време с леко заоблачаване; при топло време преди и след буря.

Нектароотделянето се влияе и от агротехническите мероприятия, които създават най-благоприятни условия за развитие на растенията (торене, напояване, обработка на почвата и др.). Напояването влияе благоприятно, като в районите с изкуствено напояване, при съчетаване с другите фактори, тихо и топло време, увеличава отделянето на нектар от 4 до 8 пъти.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

За да добавите коментар трябва да сте регистиран потребител на сайта.