• PDF

Ужилвания и мерки срещу тях

  • Понеделник, 30 Август 2010г. 12:06ч.
  • Последна промяна Петък, 30 Декември 2011г. 19:04ч.
  • Автор: Боян Първулов Иванов
Необходимо е преди работа с пчелите, всеки пчелар да е запознат с основните правила на предпазване и с мерките за избягване на нежелателни последици от ужилвания. Това, разбира се, не трябва да плаши никого.

С пчелите трябва да се работи внимателно и спокойно. Всяка намеса в кошера се приема като нападение и пчелите реагират срещу нарушителя, като жилят. 

Ужилването трябва да се избягва не само защото е болезнено и неприятно, но и защото миризмата на пчелната отрова възбужда пчелите и те изпадат в ярост. Колкото и да се стреми пчеларят, да не бъде ужилен, не винаги може да се опази.

Единичните ужилвания независимо от неприятните усещания, оказват и благоприятно въздействие върху организма на човека: намаляват риска от инфаркт, действат противо-ревматично, стимулират кръвообращението и обмяната на веществата и др. От пчелна отрова се приготвят и някои лекарствени препарати под форма на мази или за инжекционна употреба. Трябва обаче да се знае, че многото (над 100) ужилвания не са желателни поради спадане на кръвното налягане, ускоряване на пулса и други. Основната съставна част на пчелната отроба е белтъкът мелитин, който представлява над 50% от сухото й вещество. Той съдържа 12 аминокиселини, които действат токсично на клетките. Лечението с пчелна отрова, което много пчелари практикуват, трябва да става винаги под лекарски контрол.

Всеки пчелар и особено начинаещите трябба да са запознати с най-общите мерки, които следва да прилагат за предпазване от ужилване и след това.

Най-уязвими са: устата, езикът, носът, гърлото, гръклянът, вратът, когато отокът може да затрудни дишането. За сърдечно болните пчелната отрова е по-опасна, особено ако попадне в кръвоносен съд.

Трябва пчеларите да работят с предпазно облекло (було, рубашка, ботуши, дори ръкавици, най-удобни са домакинските).Те трябва да поддържат лична хигиена на тялото си. Острата миризма на чесън, лук, спиртни напитки, и др., както и силните парфюми и дезодоранти дразнят пчелите - стават много агресивни и жилят. 

Миризмата на маточина, оцет, карбол, прополис ги успокоява.

В пчелина пчеларят трябва да се държи спокойно, да избягва почуквания по кошерите и резки движения. Да застава само отзад или отстрани на кошерите, но никога отпред, на пътя на пчелите.

Човек не знае до каква степен е алергичен към пчелната отрова, докато не изпита на собствената си кожа жилото. При първите ужилвания в организма на човека се извършва така наречената сензибилизация-образуване на противотела срещу пчелната отрова. Те се запазват в кръвта и при следващи ужилвания реакцията на алергичния може да бъде по-бурна.

При ужилване човек не трябва да изпада в паника, а веднага да отстрани с нокът или остър предмет (рамкоповдигач) жилото, като го остъргва. То не бива да се стиска с пръсти, защото при стискане отровата се излива в раничката. Ако мястото позволява, се изсмуква с уста, а след това намазва с амонячна вода, 3-6%, оцет или натрива с маточина които е желателно да има винаги в джоба си при работа с пчелите. Мястото на ужилването не трябва да се разтърква, защото отровата се разнася и отокът се увеличава. Болката изчезва след 1-2 минути, а отокът след около 1-2 дни.

Зачервяването, подуването и болката на мястото на ужилването са нормални реакции на организма и не бива да смущават ужиления. При по-тежки случаи на алергия освен горните прояви се появява задух, трудно гълтане, стягане в гърдите, сърцебиене, гадене, главоболие, понякога диария и др. Кръвното налягане рязко спада под 80:50 и човек може да загуби съзнание.

Най-обикновеното средство, което се използва от пчеларите за предотвратяване на тежка алергична реакция, е изпиването на 50 мл 40 % алкохол (водка, коняк, ракия и др.). В случай на тежък алергичен шок, да не се проявява излишна самонадеяност, особено от по-опитните пчелари, а веднага да се изпият 1-2 таблетки алергозан, тавежил, ципротол, дехидрокортизон или друго с подобно действие. Да се инжектира мускулно урбазон или алергозан. Ако няма възможност за инжектиране, може да се счупи ампулата и да се излее съдържимото й под езика. Да се наплисква лицето със студена вода и да се потърси лекарска помощ.

Да предпази себе си и придружаващите го лица, всеки пчелар трябва да има под ръка в пчелина си аптечка, съдържаща: шишенце с 5% амоначна вода, спирт, противоалергични таблетки: алергозан, тавежил, ципротол, клемастин и др., както и ампули с урбазон, адреналин, алергозан (по препоръка на медицинско лице) и няколко пластмасови спринцовки с игли. За препоръчване е да има и бутилка с ракия или друг алкохол, който освен, че предотвратява бурната /шокова/ реакция, е подходящ и за измиване на прополиса полепнал по ръцете .

Нека не се плашат начинаещите пчелари от първите ужилвания. В повечето случаи човек привиква и организмът му не реагира така бурно при последващи ужилвания-придобива известна устойчивост (имунитет). По литературни данни около 2% от хората са свръхчувствителни към пчелната отрова, така че останалите могат спокойно да пчеларстват.

Срещат се много хора, които казват, че не могат да се занимават с пчеларство защото са „алергични" и при ужилване подуват. Това е нормална реакция и не трябва да притеснява начинаещите. С течение на времето подуването постепенно намалява и човек привиква. 

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

За да добавите коментар трябва да сте регистиран потребител на сайта.