• PDF

Аскосфероза (Варовито пило)

  • Четвъртък, 05 Май 2011г. 22:11ч.
  • Последна промяна Четвъртък, 05 Май 2011г. 22:32ч.
  • Автор: Stancho Koichev
Аскосферова - варовито пило
Болестта е известна от по-старите учебници, като перицистоза с причинител гъбичката Pericystis apis (Maasen, 1908), което е заболяване на ларвите в пчелното семейство. По късно (поради смяна в класификацията на плесените), гъбичката беше преименувана в Аscospherа арis, а болестта в аскосфероза.
Спорите на гъбичката се срещат в природата откъдето биват внасяни в семейството. Заедно с храната, спорите попадат в тънкото черво на ларвата, където прерастват в хифи и бързо се разклоняват.

По-дългите пробиват стените на червата, попадат и се развиват в тялото на ларвата. Мицелът на плесента излиза извън тялото и в килийката се образува една пухкава бяла пелена. Понеже спорите попадат в ларви с различна възраст, то мумиите на умрелите се срещат, както в откритото, така и в запечатаното пило. От начало те изглеждат бели но с напредване на развитието на плесента стават сиво-черни, поради наличието на пълните със спори кълба. Мицелът на гъбата се развива по-бързо при по-ниски температури 28-30°С, затова при по-слаби семейства, болестта се проявява по тежко. Високата влажност, недостатъчната вентилация и храна с висока влажност са допълнителните фактори, които утежняват болестта и спомагат за разпространението и в семейството.

По-слаби, настанени във влажни и сенчести места пчелни семейства боледуват по-тежко. Търтеевитв ларви са по чувствителни към заболяването, отколкото тези на пчелите работнички и майката (вероятно поради по ниската температура по края на питите). Консистенцията на заразените и болни ларви е трошлива - тебеширена, те са като посипани с вар, откъдето и наименованието - Варовито пило. Пилото се прошарва. След изсъхване, болните ларви се превръщат в малки белезникави твърди късчета на дъното на килийките. Пчелите ги изхвърлят навън и често се наблюдават по дъното на кошера, особено в ъглите, по прилетната дъска или пред кошера, подобни на бели камъчета или тебешир - откъдето и названието.
През последните години, заболяването придоби широки размери не само у нас, но и в световен мащаб. Причините за това вероятно се коренят в нарушената околна среда, появата на допълнителни стресови фактори, като: Вароатоза, безконтролната употреба на антибиотици, преексплоатиране на пчелите чрез прекомерно изхранване на захар и др., които допълнително изменят микрофлората в организма на ларвите и довеждат до отслабване на защитните сили на семействата.
Засега няма ефикасно лекарство за борба с Варовитото пило. При напръскване на питите със захарен сироп се стимулира инстинкта за почистване от пчелите, не се убиват причинителите, но болестта затихва. Затова подмяната на майката, подхранването и засилването на семействата са в основата на терапията. Подобряване на условията в пчелното семейство, а именно: отстраняване на влагата, настаняване на кошерите на слънчеви места и повдигане на 15-20 см. от земята, поставянето им на скари, автомобилни гуми и други, претопяване на силно заразените пити с пило, стесняване, затопляне и засилване на семействата, подмяна на майката, с оглед засилване на семействата и повишаване на хигиенното поведение на младите пчели, довеждат до излекуване на болестта.
Извършва се дезинфекция на кошерите чрез обгаряне с газова горелка или с обработка на кошера с воден разтвор на фунгисан.

За да добавите коментар трябва да сте регистиран потребител на сайта.