• PDF

Период след главната паша и подготовка за зимуване

  • Вторник, 29 Март 2011г. 18:23ч.
  • Автор: Stancho Koichev
Разгледах въпросите, които пчеларят трябва да има предвид и да изпълни до и през време на главната паша. Получил е резултата от своя приятен труд. Остава му още малко и ще настъпи зимният покой за пчелите и отмора за него.
Някои пчелари приемат, че началото на идната пчеларска година започва от подготовката на пчелното семейство за есенно-зимния период. В действителност трябва да напомня, че за пчелното семейство няма начало и край. Пчелите просто живеят и се нагаждат към условията на околната среда. Но ако говорим как пчеларят възприема работата си с пчелите мисля, че за начало на работата си той счита ранната пролет, от първото облитане, след като няколко месеца е бил откъснат от пчелите и както се казва: „са започнали да го сърбят ръцете".
През периода след прекратяването на пашата и подготовката за есенно-зимния сезон пчеларят трябва да свърши много работа.
Пашата е вече преминала. Пчелите са преработили нектара в мед и са го запечатали. При естествени условия пчелите по инстинкт знаят какво трябва да правят по-нататък, къде да разположат хранителните запаси, как да подредят гнездото си. Но тъй като пчеларят се намесва в живота на пчелите и изземва част от запасите им, разбърква гнездото им, той трябва да им помогне, а към края на сезона да подреди гнездото им според биологичните изисквания.
След преминаването на последната паша семейството започва да се готви за зимата.
Пърият признак е изгонването на търтеите.
Вторият признак е ограничението на осеменителната дейност на майката, регулирана от работните пчели, за да я подтикнат на следващата пролет отново да увеличи яйцес-насянето. Пчелите по инстинкт изпълняват народната поговорка: "С малко хора хляб да ядеш, с много хора работа да работиш".
Първо, пчеларят трябва да прецени състоянието на хранителните запаси и съобразно силата на семейството да остави толкова, колкото е необходимо до настъпването на постоянна паша на следващата година. Излишъците да вземе за своя труд. През това време снема магазините (корпусите).
Следващото мероприятие е да извърши т.н. „подбу-дително запасително подхранване". Както посочих по-горе, при естествени условия пчелите ограничават майката, съобразно наличието на хранителните запаси. При съвременното, модерно пчеларство, пчеларят има възможност да набави хранителни запаси чрез подхранване със захарен сироп, затова не само че не е небходимо съкращаване осеменителната дейност на майката, а напротив - той трябва да се стреми да удължи този период, защото от практиката знаем, че само излюпените през август и септември пчели остават за зимата и са с най-запазени функционални способности и устойчивост за зимуване. Напомням, че „подбудителното подхранване" трябва да се извършва и за попълване на хранителните запаси.
Те трябва да са предварително осигурени. Подбуждането има за цел да „излъже" пчелите, че има приток на нектар отвън, което да стимулира майката да продължи да снася. Установено е, че излюпването на 5-6 плодникови пити с пило през този период е напълно достатъчно да осигури семейството с млади пчели за зимата.
Подхранването трябва да се извърши със сироп в съотношение 1:1 (50%). Вреда нанасят на пчелите онези пчелари, които подхранват пчелите си с рядък сироп 2-3 части вода и една част захар. Изпаряването на излишната вода (под 20% за зрелия мед) в случая само изтощава пчелите. Подхранването е най-добре да се извършва с големи 500 -600 г порции - 200 - 300 г на два дни, започвайки от 10-15 август, не по-късно от 5-10 септември. Към 15-20 септември трябва да се направи окончателно подреждане и стесняване на гнездото, което на практика е известното на пчеларите зазимяване. В гнездото трябва да се оставят толкова пити, че междурамията им да са плътно запълнени с пчели (1500-1800 пчели на междурамие), а във всяка пита задължително трябва да има осигурени не  по-малко от 2000-2200 г мед. Медът трябва да бъде разположен в горната част на питите. Така пчеларят е сигурен, че пчелите му няма да гладуват, за да не тръгва към края на зимата с раница на гърба да ги спасява с кърмова маса. Това трябва да се знае и задължително да се изпълнява от всеки грижовен пчелар.
Със стесняването на гнездото, с осигурените хранителни запаси пчеларят поставя непосредствено до последната пита преградна дъска, като останалото пространство може да остане празно или запълнено с празни пити. Всякакви вътрешни „влагопоглъщащи" (!) материали не само че не са полезни, но са напълно вредни, тъй като задържат влагата вътре в кошера, вместо да бъде изведена навън.
Особено внимание обръщам на това! Трябва да се  осигури изолация на тавана (възглавницата). Оттам не бива   да се губят излишно калории. Създаването на разни отвори, влагопоемащи материали с оглед да се създаде „усилена  вентилация" и поемането на влага е напълно вредно и не бива да се практикува. Върху дъската на възглавницата трябва да се постави плътно стиропор от 3-4 см. Той е надеждна изолация на гнездото.
Всички манипулации по зазимяването трябва да се привършат до 15-20 септември, след което семейството да остави на спокойствие до първото облитане на следващата година. Всякакво „подслушване" и други вмешателства на пчелите през зимата е непростима грешка. Непростима грешка правят и онези пчелари, които подхранват до късно пчелните си семейства, дори през целия октомври, поради което те не могат да преработят поднесения им сироп, който може да прокисне и да причини заболяване на пчелите. Това принуждава пчеларя да зазимява късно пчелните си семейства, поради което те не могат да оформят правилно гнездото и кълбото си.
При многокорпусното отглеждане подготовката на семейството за есенно-зимния период и подреждането на гнездото за зимата се извършва много по-лесно. По правило при корпусните кошери зазимяването се извършва в два корпуса. Горният корпус е запълнен с хранителни запаси, а долният - с празни килийки за навлизане на пчелите при много ниски температури. Ако семейството е по-слабо, може да се стесни до допустимото. И при Дадан-Блатовите и при корпусните кошери зазимяването трябва да става на горна прелка. Долната поначало трябва да бъде закрита.
С това може да се приеме, че пчеларят е приключил своята активна дейност за сезона. Пчелите трябва да бъдат оставени на спокойствие, а пчеларят след заслужена почивка има достатъчно работа в пчеларската стая и да проследи в литературата опита на своите братя по професия.

За да добавите коментар трябва да сте регистиран потребител на сайта.