• PDF

Спазване на съотношението между двете основни групи пчели - събирачки и приемачки

  • Вторник, 29 Март 2011г. 18:10ч.
  • Автор: Stancho Koichev
При естествени условия, когато пчелното семейство се развива самостоятелно, съществува строга последователност в задълженията на всяка пчела в различните дни на съществуването й. В основни линии биологически пчелите се разделят на две основни групи, при които съществува строго съотношение.
Едната е на кошерните пчели, неправилно наречени от някои нелетящи (защото и те летят), наричани още прие-мачки, и втората група - събирачки или наречени още летящи.
Това са две групи, между които съществува строга закономерност и пропорционално съотношение. Приемачките обикновено са около 45-50%, а събирачките - около 55-60%. Това съотношение обикновено не се променя.
Кошерните пчели извършват всички работи в кошера. Един ден след излюпването си пчелата си почива. На следващия ден тя помага на сестрите си за изхранване на по-възрастното пило. По-нататък се включва в отглеждането на по-младото пило. Следващата й работа е да почиства кошера. Става санитарка. Обикновено от 12-ия до около 20-ия ден се развиват восъкоотделящите й жлези и тя става строителка на восъчни пити и запечатва зрялото пило. През това време достигат пълна сила на развитие жлезите, които отделят отрова и тя започва да изпълнява и стражева служба, а същевременно и на вентилаторна служба, като поддържа нормална температура в гнездото.
Друга работа, която пчелите изпълняват на тази възраст, е да приемат донесения от събирачките нектар, да го разпределят по килийките, да се грижат за неговото доузряване и превръщане в зрял мед, след което да го запечатват с восъчните запечатки. Това е една от най-важните и трудоемки работи, които пчелите изпълняват. Тъй като те приемат нектара, пчеларите ги наричат „приемачки", а понеже не напускат кошера ги наричат „кошерни".
След навършване на 20-ия ден от рождението си гъл-тачните и восъкоотделящите им жлези закърняват, пчелите стават по-леки и се превръщат в събирачки или както някои ги наричат „летяши". Те по-нататьк не се интересуват от това, какво става в кошера. Единственото им задължение е да летят на паша и да пренасят нектар и цветен прашец в кошера.
След като се върне от паша, всяка събирачка бива посрещана на входа или по-навътре в кошера от 2-3, а понякога и от 5-6 приемачки (кошерни пчели), които приемат нектара и го разнасят по килийките, където го разпределят на малки капчици, за да се изпари по-лесно излишната вода. Трябва да напомня, че не всеки път е лесно на приемачките да намерят свободни килийки, където да разпределят капчиците нектар. Това налага повече пчели да приемат нектара от една събирачка. Приемачките не могат да се върнат бързо на входа и да приемат нектара от друга събирачка, поради което събирачките се трупат на входа в очакване на приемачки, а това намалява рейсовете им, което води и до намаление на добивите. Затова, както посочих, съотношението ще бъде оптимално тогава, когато приемачките чакат, а не събирачките.
След разполагане на нектара по килийките други пчели го пренасят неколкократно от една килийка в друга, при което всеки път прибавят секрет от жлезите си. Нектарът се сгъстява и постепенно се превръща в зрял мед, като водното му съдържание падне под 22% (20-18%). От практиката е установено, че когато не достигат приемачки, добивите се намалявате 15-30%.
Задължение на пчеларя по време на пашата е да осигурява своевременно свободни килийки, като се има предвид, че нектарът от една събирачка се разпределя в около 5-6 килийки. Трета група пчели, която всъщност е част от събирачките, е групата на „разузнавачките". И тук съществува целесъобразност. Вместо всички събирачки сами да си търсят пашата, те стоят спокойно в кошера и си почиват и когато разузнавачките намерят паша и напълнят медовата си гушка, върнали се в кошера, те започват познатия на всички пчелари „вербовъчен танц", с което съобщават на събирачките за намерената паша, като съобщават разстоянието й  от кошера, направлението и положението й спрямо слънцето. Събирачките се възбуждат, с помощта на антените си бързо запомнят аромата на растението, литват и безпогрешно намират посочената паша.
Спирам се малко по-подробно на този въпрос тъй като има много пчелари, които в желанието си да увеличат броя на събирачките, с цел повишаване на добивите, извършват някои действия, които са несъвместими с естественото равновесие между събирачките и приемачките. Най-често използваният за тази цел начин на действие е „чрез налитане". За целта два кошера се доближават един до друг. С настъпването на главната паша се отделя единият кошер, а другият се поставя на мястото между двата кошера. По този начин пчелите, които излизат от отстранения кошер, се завръщат на старото си място и влизат в другия кошер. С това се нарушава естественото равновесие между събирачки и приемачки и в двата кошера. Отстраненият кошер остава без събирачки (летящи пчели) и за известен период нито една пчела не излиза на паша от него. Но тъй като при пчелите съществува биологична приспособяемост, младите пчели не дочакват до 20-ия ден, а много по-млади, дори от 5-ия, стават събирачки. През това време голяма част от пашата е вече преминала. Получават се много приемачки и малко събирачки. Съотношението е нарушено. От този кошер добивите са нищожни.
При другия кошер с „ налитането" се постига точно обратното. Има много събирачки при нормално число приемачки. Съотношението пак е нарушено. Добивите не са такива, каквито ги очаква пчеларят.
От това следва заключението, а и практиката го потвърждава, че „налитането", на което разчитат някои пчелари, в действителност нанася вреда на добива.
През този период пчелите събират най-голямото количество цветен прашец. За целта те заделят 3-4 до 15% от събирачките за събиране на прашец.
Докато нектарът се предава от събирачка на приемачка, събирачката на прашец сама намира свободна килийка и сама поставя прашеца вътре, като виртуозно използва крачката и главата си. След поставянето му, тя се обръща и с глава енергично започва да го трамбова така, че да не остане въздух в него, да се получи безвъздушна маса. Прашецът се поставя до средата на килийката и до горе се запълва с мед и се запечатва. Така в прашеца се развива безвъздушна (анаеробна) ферментация, при която настъпват редица биохимични процеси и количеството на млечната киселина, която е най-големият му консервант се увеличава повече от 5 пъти. По този начин прашецът се запазва за цяла година.
В заключение още веднъж искам да отбележа, че в никакъв случай не бива да се нарушава естественото съотношение на двете основни групи пчели. Най-добре е да се положат грижи за създаване на силни пчелни семейства. Честото вмешателство в живота на пчелите принася повече вреда, отколкото полза.

За да добавите коментар трябва да сте регистиран потребител на сайта.