• PDF

Подбудително подхранване

  • Вторник, 29 Март 2011г. 14:42ч.
  • Автор: Stancho Koichev

През този период, когато няма още приток на нектар и цветен прашец, отвън е необходимо да се създаде у пчелите впечатление, че има паша. Това става чрез така нареченото „подбудително подхранване". Това е нож с две остриета. По въпроса е дискутирано много, но и до сега мненията са различни. Причината е, че не се познават биохимичните и физиологични процеси, осъществяващи се в организма на пчелите при преработката на цвекловата захар.

И досега не са малко пчеларите, тръгнали в началото на февруари с раница на гърба си да подхранват пчелните си семейства с хранителна смес, състояща се от цвеклова захар, вода, малко мед и евентуално малко прашец.

Да проследим какво става в кошера. Предлаганата храна не може да бъде използвана в този си вид. Тя трябва да бъде преработена (инвертирана) до простите гроздова и плодова захари. Това е сложен физиологичен и биохимичен процес. Първо, трябва да се активизират глътъчните жлези, които ще отделят фермента инвертаза, който ще „разцепи" цвекловата захар. Но и това не е достатъчно. Пчелите трябва да повишат температурата в гнездото до 34°-35°, тъй като само при тази температура жлезите отделят ферменти, а и самите ферменти действат при тази температура.

Всеки пчелар може да си представи какъв труд и изтощение ще настъпи в организма на пчелите, често пъти при температура до минус 5°-10° навън. И какво ще стане с жлезите след като „преработят" дадената храна, а в природата още няма никаква паша. Нека пчеларите сами да си отговорят на тези въпроси.

Тези пчелари бих запитал: Щом сте се страхували, че пчелите ви ще умрат от глад, защо не осигурихте хранителните им запаси през есента, за да ги преработят в мед старите пчели, а измъчвате тези, на които занапред предстоят важни задачи?

„Подбудителното" подхранване през ранна пролет е действително наложително, но то трябва да се осъществи по съвсем друг начин, при който да се запазят силите на пчелите, т. е. и вълкът да е сит и агнето да е цяло.

Аз извършвам „подбуждането" по следния начин: От предната година осигурявам хранителни запаси, които да достигнат до настъпването на постоянна паша на следната година, т.е. да не съществува никаква опасност, че запасите ще се привършат към края на зимата.

В топъл спокоен ден изваждам от гнездото средната пита с най-много пило, пренасям я в затоплена стая и изрязвам запечатките на меда от двете страни, след което я връщам обратно на същото място. Пчелите механически пренасят меда около пилото и се създава впечатление за приток отвън. Освен това в средата на кълбото, където е най-топло, се освобождават голям брой килийки, които майката незабавно започва да осеменява. След 5-6 дни разпечатвам и съседната пита и така до разпечатването на всичкия мед.

По този начин гнездото не се разширява. Пчелите не се изтощават с допълнителна преработка и се получават голям брой свободни килийки за майката.

Ако запасите започнат да намаляват, а времето се е затоплило и най-важното, ако има приток на цветен прашец, може да се започне с подхранване, като се наблюдава да има винаги достатъчно свободни килийки за майката.

За да добавите коментар трябва да сте регистиран потребител на сайта.